С договора за превоз на пътници превозвачът се задължава да превози пътника и личния му багаж от едно място до друго, като му осигури подходящи удобства и сигурност според вида на превозното средство и разстоянието, а пътникът поема задълженията да заплати превозната цена и да спазва правилата за ползуване на превозните средства.
Основният ефект при превоза на пътници се състои в промяна на местонахождението им. Пътническата превозна услуга се използва, както за превоз на работници, така и за превоз на пътници за лични нужди. В зависимост от вида на предлагания превоз, правните норми уреждащи тези отношения, са обособени в различни нормативни актове.
Превозът на пътници е уреден в чл. 369 на Търговския закон. Според него превозвачът е длъжен да осигури на пътника подходящи удобства и сигурност според вида на превозното средство.
Съобразно с чл. 379 от ТЗ по-подробно обществените отношения по превоза на пътници са уредени в Кодекс на търговско корабоплаване, Закон за гражданското въздухоплаване, в Закон за автомобилните превози.
Превозите на пътници се подразделят на определени видове, всеки от които има правна специфика. Според вида на транспорта превозите на пътници биват:
- железопътни;
- автомобилни;
- въздушни;
- морски;
- речни.
В железопътния транспорт в зависимост от скоростта на движението на влаковете се различават превози с пътнически, бързи и експресни влакове. Автомобилните превози на пътници се подразделят на градски и междуградски автобусни превози, както и на превози с маршрутни и немаршрутни таксита.
Договорът за превоз на пътник се сключва с издаването от превозвача на пътнически билет.
Закупеният пътнически билет е единственото доказателство за сключване на договора за превоз, както и за заплащането на превозната цена.
Изключение прави сключването на договор за превоз с леки немаршрутни таксита. Той се извършва в устна форма – с постигането на съгласие между пътника и водача на таксито, а цената на превоза се заплаща след получаването на превозната услуга.
Пътническия билет трябва да съдържа мястото на тръгването, местоназначението, цената на превоза, датата на пътуването, класата на превозното средство и други подобни.
ВАЖНО! При пътуване без кондуктор, договорът за превоз на пътник се смята за сключен с перфорирането на билета.
Права и задължения на страните
Страните по договор за превоз на пътник са: превозвач и пътник.
За лице, което пътува в превозно средство, но не притежава валиден билет, възниква отговорност. То е длъжно да заплати на превозвача стойността на билета. При отказ от заплащане, пътникът може да бъде отстранен от превоз.
Основното задължение на превозвача е да превози пътника с превонзно средство от отправното място до местоназначението, предвидено в договора.
Търговският закон задължава превозвача да осигури на пътника удобства според вида на превозното средство и разстоянието. Друго задължение на превозвача е да обезпечи сигурността на пътника. Пътуването трябва да бъде безопасно за живота и здравето на пътника.
Превозвачът е длъжен да предостави на пътника мястото, посочено на билета. Ако по каквато и да било причина това място не може да бъде осигурено, превозвачът трябва да предостави на пътника друго място в същата или в по-висока класа без допълнително заплащане.
Превозвача е длъжен да превози безплатно до определена норма ръчния багаж, който пътника носи със себе си.
За багаж, който надхвърля тази норма, пътникът дължи на превозвача допълнително възнаграждение. За превоза на ръчен багаж, превозвачът не носи отговорност. В случай, обаче, че той се повреди поради причина, зависеща от превозвача, пътникът има право на обезщетение.
По време на превоза, пътникът е длъжен да спазва обществения ред и правилата за ползване на съответното превозно средство.
Законът за автомобилните превози предвижда, че превозвачът отговаря за живота и за всяко телесно или психическо увреждане на пътника плучени вследствие на злополука във връзка с превоза.
Вината на превозвача в такива случаи се предполага до доказване на противното. За да се освободи от имуществена отговорност, превозвачът трябва да докаже, че причинените на пътника вреди са настъпили не по вина на превозвача или на неговите служители.
Общото правило е, че времето, през което превозвачът носи имуществена отгооворност, започва от момента на качването на пътника в превозното средство и трае до слизането на пътника от това превозно средство. В зависимост от вида на транспорт, обаче, законодателят е превидил различен времеви диапазон за извършване на превоза.
Превозвачът при железопътен транспорт носи отговорност, когато пътникът се е качвал или е слизал от превозното средство, както товаренето и разтоварването на багажите.Отговорността при морския превозв се включва и времето на превозване от брега до кораба, ако този период е включен в превозната цена или ако се извършва с негово превозно средство.
В периода на носене на отговорност от въздушния превозвач се включват и действията, свързвани с качването или слизането на пътника от въздухуплавателно средство. Това действие е превозването на пътниците с автобус по пистата на летището от чакалнята до въздухуплавателно средство или, обратно, от въздухуплавателното средство приемното здание на аерогарата.
За неопазване на ръчния багаж, който в железопътния, автомобилния, морския и речния транспорт, се превозва под надзора на пътника, превозвачът отговаря, само ако пътникът докаже, че неопазването е настъпило вследствие на умисъл или груба небрежност на превозвача. Различно е положението във въздушния транспорт, в който ръчният багаж се превозва не под негов надзор. Превозвачът отговаря за щетите, настъпили вследствие на повреда или липса на регистрирания габаж, когато багажът е бил под негов надзор.
За повреждане на превозното средство пътникът дължи на превозвача обезщетение в размер на действителната стойност на причинената вреда.
Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет и не претендира за изчерпателност. При възникнали въпроси свържете се с адвокат.