Договорът, сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия поражда действие, само ако не е предявен иск за установяване на това.
Основанието за унищожаемост, поради крайна нужда, е посочено в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Чл. 33. (1) Унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Съдът може да унищожи такъв договор изцяло или само за в бъдеще. Унищожение не се допуска, ако другата страна предложи да отстрани ощетяването.
(2) Правото да се иска унищожение се погасява в едногодишен срок от сключването на договора.
(3) Унищожението поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба.
Видно от разпоредбата, законодателят установява две изисквания, при които се счита, че сделката е опорочена и може да се унищожи.
Първата е, когато възмезден договор е сключен при крайна нужда. Т.е. един от участниците в сделката трябва да се е намирал в състояние на крайна нужда. Според практиката това е състояние на липса или недостатъчност на материални средства за задоволяване на основи потребности. Това е например недостиг на парични средства за издръжка на семейството, за лечение, за плащане на задължения и т.н.
NB: Крайна нужда се различава от крайна необходимост, по това, че при втората лицето избягва реална опасност да бъдат увредени негови блага чрез причиняване на по-маловажни вреди.
Законът изисква състоянието на крайна нужда да въздейства върху волята на участника в сделката. Страната, която се позовава на крайна нужда, трябва да установи, че при нормални обстоятелства, ако лцието има достатъчно средства, то не би сключило такава сделка.
Второто изискване е сделката да е сключена при явно неизгодни условия. Това означава, че не разликата между стойността на това, което едната страна получава по сделката и стойността, която то би могло да получи трябва да е значителна. Дали условията са неизгодни се преценяква за всеки конкретен случай. Те се преценяват към момента на сключване на сделката.
При сключването на такава сделка, за ощетената страна възниква и правото да иска от съда тази сделка да бъде унищожена.
Срокът за упражняване на право на унищожаване на сделката е една година. Със съдебното решение, с което се унищожава сделката, правните последици могат да се прекратят за в бъдеще – т.е. да породят действието си от момента на постановяването. Правата на трети лица се запазват и не се засягат от унищожаването на сделката, но само ако са ги придобили преди вписването на исковата молба за унищожаване. Третата страна има право на обезщетение от този, който се е облагодетелствал от сделката.
NB: Правото да се унищожи сделката, отпада, ако облагодетелстваната страна отстрани разликата от ощетяването.
Настоящата статия не представлява правен съвет и не претендира за изчерпателност, ако имате нужда от съдействие можете да се свържете с адвокат.