Домашното насилие е едно от най-малко докладваните престъпления не само в България. Според Световната здравна организация (СЗО) насилието е умишлено използване на сила или власт, чрез заплашване или осъществяване на действие срещу друг човек или група хора от общността, което води или има вероятност да доведе до нараняване, смърт, психологическа травма, забавяне в развитието или някаква загуба.
Съгласно българското законодателство и по-специално Закона за домашно насилие, домашното насилие има е всеки акт на
- физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие;
- принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.
Тези действия трябва да са извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В кръга на тези лица попадат:
- съпруг или бивш съпруг;
- настойник, попечител или приемен родител; възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство; или лице с което
- пострадалия се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство;
- има дете; възходящ или низходящ;
- се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
- родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство;
- се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително.
NB: За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Как да защитя правата си?
Компетентен да разгледа подобни спорове е районният съд по постоянен или настоящ адрес на пострадалото лице. Молбата се подава най-късно в срок до един месец от акта на домашно насилие. Когато има данни за опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде и молба до органите на Министерството на вътрешните работи за предприемане на мерки съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи.
Мерките за защита от домашното насилие са:
- задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
- отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;
- забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;
- временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
- задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
- насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.
Производството по издаване на заповедта може да се образува по молба на: пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под ограничено запрещение; брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице; настойника или попечителя на пострадалото лице.
Съдът се произнася с решение в открито заседание. При уважаване на молбата съдът издава заповед за защита. А решението може да се обжалва пред окръжния съд в 7-дневен срок от връчването му. Когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата.
Настоящата статия не представлява правен съвет, ако имате нужда от съдействие можете да се свържете с адвокат.