Търговският закон предвижда възможност, при която съдружниците правят допълнителни парични вноски при временна необходимост или покриване на загуби.
По този начин един съдружник може да кредитира дружеството, без да се налага то да тегли банков кредит или заем – лихви се заплащат само ако това е изрично уговорено. Този способ за финансиране на дружествената дейност се отличава с по-малките разходи в сравнение с кредита от трети лица.
Фактическият състав по предоставянето на допълнителни парични вноски включва два елемента:
- Наличието на възникнала загуба и нейното покриване;
- Временна необходимост от парични средства.
Първата от предпоставка е свързана с необходимостта от покриване на загуби. Нейната цел е при свръхзадлъжнялост да се избегне откриването на производство по несъстоятелност. При втората предпоставка активите на дружеството надхвърлят неговите задължения. Дружеството обаче е изпаднало в състояние, при което за определен период не може да покрие своите изискуеми задължения по търговски сделки. И в този случай основната цел е да се избегне откриването на производство по несъстоятелност, но този път в хипотезата на неплатежоспособността.
Двете предпоставки, споменати по-горе са посочени от законодателя в условията на алтернативност. Тоест достатъчно е наличието на едната от тях, за да може да се вземе решение за предоставяне на допълнителни парични вноски. Ако не е налице една от двете хипотези, съдружниците нямат право да отпускат средства, без да се начислява лихва.
Както посочихме по-горе, това е предпочитан начин за финансиране на дружеството, тъй като за разлика от заемите от трети лица, вътрешното фирмено кредитиране е свързано с:
– по-малък размер на транзакционни разходи;
– липсата на задължение за начисляване на лихви;
– гъвкав срок на връщане, без последици и начисляване на лихви при предсрочно погасяване.
Съгласно Търговския закон допълнителните парични вноски се предоставят по силата на решение на общото събрание на съдружниците. То трябва да бъде прието с мнозинство повече от 3/4 от капитала (в случай, че в дружествения договор не е предвидено друг). По този начин задължението за допълнителни парични вноски може да възникне дори против волята на определен съдружник.
В решението на общото събрание трябва да бъде определен размерът на допълнителните парични вноски и срокът за нейното връщане. Съдебната практика е категорична, че ако в решението на общото събрание не е посочен срокът за връщане, решението е недействително и може да бъде отменено.
С вземане на решението между всеки от съдружниците и дружеството се поражда облигационно отношение, което включва две насрещни задължения:
- задължение на съдружника да изплати допълнителната парична вноска и
- задължение на дружеството да върне паричната вноска в срок.
При неизпълнение на поетите от съдружниците задължения, дружеството може да претендира неговото изпълнение заедно със законната лихва. Съдружникът може да бъде и изключен от общото събрание.
В заключение може да кажем, че допълнителните парични вноски са предпочитани от много дружества в България. Не само заради бързината на процедурата, но и заради възможността да се избегне плащането на лихви.
Настоящата статия не представлява правен съвет, ако имате нужда от съдействие можете да се свържете с адвокат.