Запис на заповед

Докато менителницата представлява безусловно нареждане до друго лице да плати определена сума, при записа на заповед издателят поема сам безусловно обещание да плати такава сума.

Записът на заповед е ценна книга, с която едно лице поема безусловно обещание да плати на друго лице или на негова заповед определена сума пари.

Той е едностранна правна сделка, за извършването му е нужно волеизявлението на едно лице – издателят. Не е необходимо постигането на съгласие между издателя и лицето, на което трябва да се плати.

Записът на заповед принадлежи към категорията на абстрактните правни сделки. Задължението на издателя му не зависи от друго правоотношение, в което той участва. Всички права произтичат от самия него, а не от някаква друга сделка.

Форма и необходими реквизити

За да е действителен записът на заповед се изисква писмена форма.

Нещо повече, в законодателят е превидил минималното съдържание на документа. Той следва да съдържа:

• наименованието “запис на заповед” в текста на документа на езика, на който е написан;
• безусловно обещание да се плати определена сума пари;
• падеж;
• място на плащането;
• името на лицето, на което трябва да се плати;
• дата и място на издаването;
• подпис на издателя.

Законът гласи, че не е запис на заповед документ, който не съдържа някой от изброените по-горе реквизити.

Но от това правило се допуска изключения:

Първото се състои в непосочването на падежа. В такъв случай записът на заповед се смята за платим на предявяване.

Второто изключение има предвид непосочването на мястото на плащане. Щом не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за мястото на плащането и за местожителство на издателя.

Като трето изключение фигурира непосочването на мястото на издаването. Смята се, че записът е издаден в мястото, което е посочено до името на издателя.

NB: Исковете по записа на заповед против издателя му се погасяват с дригодишна давност.