Кодексът на труда е основания нормативен акт, който урежда отношенията във връзка с предоставянето на труд. Там е предвидена и възможността за работодателя да търси отговорност от своите работници и служители. Това представлява имуществена отговорност за причинени вреди/липси. Тази имуществена отговорност към работодателя от страна на работниците/служителите може да се реализира по два начина.
Във всеки конкретен случай следва да се прецени дали да се осъществи пълна или ограничена имуществена отговорност. Преценката за това зависи от формата на вината и дали е налице и престъпление.
I. Ограничена/непълна имущестевна отговорност
Процедурата за осъществяване на тази отговорност е описана в Кодекса на труда. Ограничената имуществена отговорност се прилага по отношение на всички работници или служители, които се намират в трудови правоотношения или приравнени на тях. Ограниченият характер на тази отговорност се изразява в определения от закона максимален размер на дължимото обезщетение. Тази отговорност се състои в задължението на работника/ служителя да обезщети вредите, причинени на работодателя по небрежност. Ако се установи, че вредата е причинена умишлено или е в резултат на престъпление отговорността се определя от гражданския закон (пълна имуществена отговорност).
Фактически състав на ограничената имуществена отговорност
- вреда – работникът или служителят дължи обезщетяване единствено на причинените имуществени вреди. Той не обезщетява неимуществени вреди, както и пропуснати ползи за предприятието;
- противоправно поведение на работника или служителя – неспазване на трудовите функции и неизълнение на поетите задължения;
- причинна връзка между неизпълнението на трудовите задължения и настъпилия, носещ вреда резултат. Това ще рече, че вредите трябва да са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на работника или служителя;
- Заповедта не бъде оспорена в едномесечен срок. Работодателят може да удържи дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника/ служителя;
- Служителят може да оспори заповедта. Това може да се направи в едномесечен срок. В тази ситуация работодателят не може да събере вземането си чрез удръжка от трудовото възнаграждение;
- Заповедта не бъде оспорена в едномесечен срок. Работодателят може да удържи дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника/ служителя. При извършване на удръжките от трудовото възнаграждение трябва да бъдат спазвани размерите, разпоредбите за несеквестируемия доход;
- Служителят може да оспори заповедта. Това може да се направи в едномесечен срок.;
- вина – под формата на небрежност (съзнавана, несъзнавана, груба).
Ред на осъществяване на отговорността
Редът, по който следва да се реализира тази отговорност е конкретно и ясно разписан отново в КТ. Нaлице са два етапа при реализирането на отговорността. Първият етап е извънсъдебен, а вторият е съдебен. Възможно е да не се стигне до съдебен етап.
А) Извънсъдена фаза на осъществяване на ограничена имуществена отговорност на работниците и служителите.
Реализирането на ограничената отговорност започва с издаването на писмена заповед от страна на работодателя. Когато щетата е причинена от лице с ръководна функция, заповедта се издава от по-горестоящия орган или от колективния орган за управление на предприятието.
В заповедта следва да се опишат точно основанието и размерът на отговорността на работника или служителя (ръководителя). След издаването заповедта следва да бъде връчена на работника. Целта на връчването е да му бъде сведена до знание. След връчването той има право в едномесечен срок да я оспори писмено. В зависимост от поведението на работника са възможни два варианта:
- Заповедта не е оспорена в едномесечен срок. Работодателят може да удържи дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника. При извършване на удръжките от трудовото възнаграждение трябва да бъдат спазвани размерите, разпоредбите за несеквестируемия доход.
- Работникът може да оспори заповедта. Това може да се направи в едномесечен срок. В тази ситуация работодателят не може да събере вземането си чрез удръжка от трудовото възнаграждение. Ако така се развият отношенията се стига до втората фаза на отговорността. Тя не е задължителна, а се реализира единствено, ако работникът оспори заповедта.
Б). Съдебна фаза на осъществяване на ограничена имуществена отговорност на работниците и служителите.
Работодателят разполага с едномесечен давностен срок, в който може да предяви иск срещу работника. Искът следва да е за размера на претендиранта сума съгласно заповедта.
2. Срок за осъществяване на ограничената имуществена отговорност
В закона са предвидени и срокове за издаването на заповедта от страна на работодателя. Сроковете са диференцирани в зависимост от лицето, което е причинило вредата:
А). Когато вредата е причинена от работници или служители, както и за трети лица, получили нещо без правно основание, срокът е едномесечен от откриване на вредата, но не по-късно от 1 година от причиняването й;
Б). Когато вредите са причинени от ръководител или при извършване на отчетническа дейност, срокът е тримесечен от откриване на вредата, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване.
Посочените срокове са преклузивни. Това ще рече, че пропускането им погасява отговорността, респективно и вземането на работодателя за възстановяване на вредата. Когато се прави преценка дали ограничената имуществена отговорност се осъществява в посочените срокове следва да се имат предвид датата, на която е открита вредата и датата, на която е причинена. Двете дати могат да съвпадат, но могат и да са различни, поради което срокът е формулиран по този начин.
Спазването на сроковете се преценява към момента на връчване на заповедта за осъществяване на ограничената имуществена отговорност. Той се удостоверява с подпса на работника.
3. Размер на отговорността
Размерът на ограничената имуществена отговорност е ограничен до размера на месечното трудово възнаграждение, а по отношение на ръководителите– до трикратния размер на месечното трудово възнаграждение.
По-строга е отговорността на отчетниците. Това са лица, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. Това са така наречените материално-отговорни лица (МОЛ). Те отговарят ограничено до размера на три месечни трудови възнаграждения, а при липси – в пълен размер.
4. Реализиране на отговорността
Както посочихме по-горе, ако заповедта на работодателя за налагането на ограничена имуществена отговорност не се оспори от работодателя в едномесечен срок от връчването ѝ, тя влиза в сила. След това работодателят разполага с правомощието да прави удръжки от възнаграждението на работника.
Когато трудовото правоотношение е прекратено или по други причини ограничената имуществена отговорност не може да се реализира чрез удръжки, въз основа на заповедта на работодателя и по негово искане съдът издава заповед за изпълнение.
След влизането ѝ в сила съдът издава изпълнителен лист. Тогава пред работоадтеля е открита възможността на принудително изпълнение по общия ред.
5. Реализиране на отговорността
Както посочихме по-горе, ако заповедта на работодателя за налагането на ограничена имуществена отговорност не се оспори от работодателя в едномесечен срок от връчването ѝ, тя влиза в сила. След това работодателят разполага с правомощието да прави удръжки от възнаграждението на работника.
Когато трудовото правоотношение е прекратено или по други причини ограничената имуществена отговорност не може да се реализира чрез удръжки, въз основа на заповедта на работодателя и по негово искане съдът издава заповед за изпълнение. След влизането ѝ в сила съдът издава изпълнителен лист. Тогава пред работодателя е открита възможността на принудително изпълнение по общия ред.
II. Пълна имуществена отговорност на работника
Тази отговорност е уредена отново с Кодекса на труда. Когато поради различни причини, съществува затруднение да се направи преценка дали следва да се търси пълна или ограничена имуществена отговорност, по-целесъобразно е да бъде търсена по съдебен ред “по-голямата”, т.е. пълната имуществена отговорност.
Съдебният ред обхваща два вида съдебни производства. Това са завеждането на гражданско дело и разглеждане на граждански иск в наказателния процес. Причиняване на вреда, коeто представлява и престъпление, обосновава разглеждането на граждански иск в наказателното производство. Извън случая на престъпно причиняване пълната имуществена отговорност се реализира по общия исков ред.
С оглед на въведената от закона презумпция за вина на отчетника (МОЛ) при установена липса на общо основание е приложим исковият граждански процес. Общият исков ред е приложим и когато е пропусната възможността отговорността да се реализира в рамките на наказателния процес.
Тук фактическия състав е идентичен с този на ограничената отговорност. Разликата е, че вредата следа да е причинена умишлено и/или да е настъпила като резултат на деяние, което съставлява престъпление.
Пълна имуществена отговорност е налице и когато вредата е причинена извън изпълнението на трудовите задължения.
В тези случай работникът отговоря съглaсно гражданския закон. Това ще рече, че се разширява обема на неговата отговорност. Освен за претърпяната имуществeна вреда той отговаря за неимуществени вреди и пропуснати ползи.
Възможна е ситуация, при която вредата да е причинена по небрежност, но деянието да съставлява престъпление или вредата да е причинена умишлено, но деянието, да не съставлява престъпление. И в двата случая се прилага пълната имуществена отговорност.
Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, като искът се погасява с изтичането на 10-годишна давност от деня на причиняването на вредата.
Налице е и още един вид имуществена отговорност, която работникът може да носи към работодателя. Това е т.нар. бригадна отговорност, която е разгледана от нас в специална статия.
Настоящата статия не представлява правен съвет, а единствено пресъздава мнението на автора върху теоретичната концепция за отговорността от работника към работодателя. Ако имате нужда от съдействие, можете да се свържете с нас.