За разлика от повечето европейски държави, в България законодателят е предоставил по-широки правомощия на частните и държавните съдия изпълнители.
Изпълнителното производство е процес, който се образува по заявление от страна на кредитора (взискател). Взискателят следва да представи на съдия изпълнител, изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Изпълнителният лист (ИЛ) е документ, издаден от компетентния първоинстанционен съд, в който се посочват сумите, които следва да бъдат заплатени. За да бъде задължено едно лице (длъжник) да търпи принудата, чрез изпълнителните действия, е необходимо принудата да бъде упражнена законосъобразно.
Изпълнително производство
Компетентните лица, които образуват изпълнителни дела и да изпълняват вменените им от законодателя функции в изпълнителното производство са: Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) и Държавен съдебен изпълнител (ДСИ). Те са инструментът, чрез който кредиторът може да насочи претенцията си към длъжника.
След образуване на изпълнителното дело съдия изпълнителя изпраща покана за доброволно изпълнение (ПДИ) до длъжника, който в 14-дневен срок от получаването ѝ има възможността доброволно да заплати задължението си, в противен случай се пристъпва към принудително изпълнение. ПДИ уведомява длъжника за наличието на изпълнително дело срещу него, при кой съдия изпълнител, за основанието, въз основа на което е образувано, като посочва изпълнителния лист и номера на делото, по което е издаден, за размера на дължимите суми, за банковата сметка на съдия изпълнителя, по която могат да се платят, както и предупреждение, че ако в срока за доброволно изпълнение не се плати доброволно, съдия изпълнителят ще пристъпи към принудително изпълнение. ПДИ е по образец на Министерството на правосъдието. Ако заедно с ПДИ се налагат и обезпечителни мерки, съдия изпълнителят е длъжен да уведоми длъжника за това с ПДИ
В изпълнение на своите правомощия съдебните изпълнители могат да налагат следните обезпечителни мерки:
- запор върху дружествени дялове, движимо имущество (МПС, техника, стоки и други), запор на вземания от трето задължено лице (трудово възнаграждение, наем), запор на ценни книжа и други;
- спиране от движение на МПС;
- възбрана върху недвижими имоти.
Ако заедно с ПДИ са наложени обезпечителни мерки и длъжникът е уведомен за тях с ПДИ, срокът за обжалването им тече също от връчването на ПДИ и е 7-дневен.
Действията по принудително изпълнение се предхождат от обезпечителните мерки или се осъществяват едновременно с тях. Например запорът на движими вещи и налични ценни книжа (обезпечителни мерки) се осъществява чрез извършване на опис (действия по принудително изпълнение). Чрез действията по принудително изпълнение се осребрява имуществото на длъжника.
В процедурата по принудително изпълнение съдебните изпълнители могат извършват изпълнение върху:
- движими вещи (продан на движими вещи);
- недвижими вещи (продажба на недвижими имоти);
- вещи съпружеска имуществена общност;
- вземания на длъжника (запор на вземане, сметка, трудово възнаграждение, изпълнение върху налични и безналични ценни книжа, изпълнение върху дял от търговско дружество, изпълнение върху общ влог);
- права обекти на индустриална собственост;
- дружествен дял
- непарични вземания (принудително отнемане на вещи; изпълнение на определено действие);
- други.
Следва да имате предвид, че действията на съдебния изпълнител могат да бъдат обжалвани в законоустановените за това срокове. В случай, че се докаже незаконосъобразност на принудителното изпълнение, съдебният изпълнител носи имуществена отговорност за вредите причинени от него.
На първо място следва да вземем предвид възможността за обжалване на незаконни действия и/или бездействия на съдебния изпълнител.
Действията на съдебния изпълнител са законосъобразни до момента на тяхната отмяна. Актовете, предмет на жалба са изрични откази и постановления, с които съдебния изпълнител отказва да извърши определени действия, както и действия, с които се спира или прекратява на изпълнението. Този вид жалби може да бъде подаден само от взискателя.
Длъжникът може да обжалва постановление за:
- насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;
- отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението;
- постановлението за разноските;
- когато публичната продан не е извършена надлежно или не е възложена по най-високата предложена цена.
В по-голямата си част, обжалваните актове представляват крайни актове, с които се завършва дадена процедура и затова възможността да се оспорват отделни въпроси за извършени нарушения по тези процедури не е предвидена.
За третите лица е предоставена възможността да обжалват действия, когато съдебният изпълнител е насочил изпълнението върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, се намират във владение на тези трети лица, както и в случаите, когато трето лице е било във владение на недвижим имот, преди предявяването на иска, решението по което се изпълнява, съответно по което е направен въвод във владение.
Важно е да знаете, че жалбата против действията на съдия изпълнител се подава в едноседмичен срок чрез него до окръжния съд по местоизпълнението на обжалваното действие. Окръжният съд разглежда жалбите в закрито заседание, освен когато трябва да се изслушат свидетели или вещи лица. В случай, че жалбата е подадена от трето лице, Окръжният съд разглежда делото в открито заседание с призоваване на длъжника и взискатея.
Втората възможност, която имате е за защита срещу принудително изпълнение по исков ред.
Когато изпълнителният лист и заповедта за изпълнението са издадени въз основа на документ и се връчат на длъжника от съдия изпълнител, длъжникът може да подаде възражение до съда срещу заповедта за изпълнение. Важно е да знаете, че принудителното изпълнение се спира само в случаите когато:
- заповедта за изпълнение е издадена въз основа на запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед.
- длъжникът представи надлежно обезпечение, че взискателят ще бъде удовлетворен;
- ако възражението е подкрепено с убедителни писмени доказателства, но в този случай преценката за това е изцяло на съда.
В тези случаи, взискателят трябва да предяви срещу длъжника иск за установяване на своето вземане в едномесечен срок.
Ако този срок бъде пропуснат, длъжникът може да оспори вземането само, когато се намерят новооткрити обстоятелства от значение за делото. Те не трябва да са били известни до изтичане не срока за подаване на възражението.
Както и в разгледаната по-горе хипотеза третите лица също имат право на иск, когато техни права са засегнати от изпълнението. Искът следва да бъде предявен срещу взискателя и длъжника. С него трябва да се установи, че третото лице е собственик на спорното имущество.
При проблеми и въпроси може да ни потърсите чрез посочените начини за кореспонденция.