Според Наказателно процесуалния кодекс (НПК), може да бъде взета мярка за неотклонение спрямо обвиняемия. Целта им е да попречат на обвиняемите да се укрият или извършат ново престъпление. Мярка за неотклонение може да се приложи единствено по дела от общ характер.
Мерките за неотклонение са четири:
- подписка;
- гаранция;
- домашен арест;
- задържане под стража (арест).
Мерките за неотклонение се налагат по преценка на разследващия орган. При налагането им трябва да се съобразят някои обстоятелства като:
- степента на обществена опасност;
- доказателствен материал;
- здравословно състояние;
- професия, семейно положение и др.
Най-леката мярка за неотклонение е подписката.
Тя се изразява в задължение на обвиняемия да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. В случай, че той иска да напусне града, в който живее, трябва да подаде молба до компетентния орган. Подписката не може да бъде обжалвана пред съд, ако е наложена в досъдебното производство от прокурор или разследващ орган.
Втората по тежест мярка за неотклонение е гаранцията.
Гаранцията най-често е парична сума, а в някои случаи и ценни книжа. В закона няма определен минимум или максимум за размера на гаранцията. При налагането й трябва да бъде съобразено и имущественото състояние на обвиняемия. В случай, той се укрие, гаранцията може да бъде отнета в полза на държавата. Тя следва да бъде представена от обвиняемия в срок, посочен в постановлението за налагането й. Ако не бъде внесена в този срок, спрямо обвиняемия може да бъде взета по-тежка мярка за неотклонение.
Законодателят е предоставил възможност на обвиняемия да обжалва гаранцията и нейния размер пред съда. Срокът на обжалването съвпада и с предоставения срок на внасяне. Ако мярката за неотклонение е променена от по-тежка в гаранция, то по-тежката мярка се заменя едва след внасяне на гаранцията.
NB: След приключване на производството гаранцията се възстановява.
Домашен арест.
Домашният арест се състои в забрана на обвиняемия да напуска жилището си без разрешение на съответния орган. Тя се налага от съответния първоинстанционен съд по искане на прокурора. Домашният арест се налага, когато са налице достатъчно доказателства, обуславящи вината на обвиняемия. Тази мярка се налага по престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода или по-тежко.
Домашният арест може да продължи до осем месеца за тежко умишлено престъпление, а при престъпления, които се наказват най-малко с 15 години лишаване от свобода – до година и половина. В останалите случаи домашният арест не може да продължи повече от два месеца.
NB: Домашният арест може да бъде обжалван в тридневен срок пред въззивния съд. Срокът тече от деня на съдебното заседание, в което е взета мярката. Ако съдът потвърди мярката за неотклонение, може да определи срок, в който да обвиняемия няма право да прави ново искане за изменение на мярката.
Задържане под стража.
Най-тежката мярка за неотклонение е задържането под стража. Тя се взема от съда по искане на прокурора. Тази мярка се налага за тежки престъпления, по които се предвижда наказание лишаване от свобода или друго по тежко. Задържането под стража се изтърпява в арест или в затвора. Такава мярка се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
Обжалването на тази мярка става по реда, посочен по-горе за мярката домашен арест. Срокът на изтърпяването й, също е аналогичен с този при домашния арест.
NB: Важно е да знаете, че ако съдът Ви оправдае, може да потърсите обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие на задържането.
Настоящата статия не представлява правен съвет и не претендира за изчерпателност, ако имате нужда от съдействие, можете да се свържете с адвокат.