Когато дадено лице извърши престъпление, държавата разполага с три правомощия – да наложи наказание, да изпълни наказанието и да третира лицето като осъден. В определени случаи тя може да се откаже от реализирането на някое от тези правомощия. Един от способите за реализиране на тези правомощия е т.нар. условно осъждане.
Условно осъждане представлява пълен отказ на държавата да изпълни наложено наказание, но при изпълнение от страна на осъдения на определени задължения. С налагане на осъждането, съдът налага и изпитателен срок, през който осъдения трябва да изпълнява тези задължения. Изпитателният срок може да бъде от 3 до 5 години, но не може да надвишава наложеното наказание с повече от 3 години. За непълнолетните изпитателният срок е от една до три години.
Този вид осъждане може да се постанови, когато:
- съдът е наложил наказание лишаване от свобода в размер до три години;
- лицето не е било осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер;
- съдът прецени, че за постигане целите на наказанието не е наложително той да изтърпява наложеното наказание.
С постановяване на присъдата, съдът може да възложни на определено лице полагане на възпитателни грижи спрямо осъдения. Ако наложеното наказание е не по-малко от 6 месеца, съдът може да постанови и пробационна мярка.
С налагане на присъдата за осъдения възникват и някои задължения:
- той трябва да не извършва престъпление от общ характер в изпитателния срок;
- трябва да работи или да учи; и
- да изпълнява постановената пробационна мярка.
Ако осъденият не извърши друго ирестъпление в изпитателния срок, след изтичането му, той не търпи наказанието лишаване от свобода. Ако обаче покаже, че не се е оправил, наказанието лишаване от свобода се търпи изцяло или отчасти. Режимът е различен в зависимост от възрастта на дееца и дали новото престъпление е умишлено или непредпазливо.
При изършване от пълнолетно лице на ново умишлено престъпление от общ характер в изпитателния срок, то задължително се изтърпява и отложеното наказание. Изтърпяването на двете наказания става поотделно. Ако обаче лицето извърши непредпазливо престъпление от общ характер, отложеното наказание може:
- да не бъде изтърпяно;
- изтърпяно изцяло или;
- да бъде изтърпяно отчасти по преценка на съда.
Когато осъденият не изпълнява пробационната мярка без основателна причина, съдът може да я замени с друга или да постанови да се изтърпи изцяло или отчасти отложеното наказание. Ако на условно осъденият е наложено лечение и той го прекъсне, съдът може да постанови отложеното наказание да се изтърпи изцяло.
Най-важното, което трябва да знаете е, че условното осъждане няма за цел да репресира осъдения. Целта на правораздавателните органи е осъдения да се поправи и превъзпита. В същото време за срока, през който е наложено наказанието, осъденият трябва да бъде изключително внимателен и да се въздържа от неправомерни действия.
NB: Въпреки, че не търпи наказанието, деецът се смята за осъждан с всички неблагоприятни от това последици.
Настоящата статия не представлява правен съвет и не претендира за изчерпателност, ако имате нужда от съдействие можете да се свържете с адвокат.