Консултирай се сега

Какво значи “поставяне под запрещение”?

Не винаги пълнолетните лица са дееспособни и не винаги същите могат да ръководят постъпките си зряло и пълноценно. Ограничаването или отнемането на дееспособност на дадено лице може да се постанови чрез поставянето им под запрещение.

Тази мярка се налага от компетентен съд. Тя лишава лицето от пълноценно участие в социалния живот и го поставя в зависимост от волята на друг. Под запрещение могат да бъдат поставени непълнолетни и пълнолетни лица, които отговарят на две условия:

  • да е налице болестно състояние – то трябва да засяга интелекта, психиката и волята;
  • страдащият от болестно състояние да не разбира значението на постъпките си – лицето има намалена възможност да се грижи за своя начин на живот.

Правната уредбна се съдържа в чл. 5 на Закона за лицата и семейството:

Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.
Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.
За правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3, ал. 2, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4,ал. 2.

До запрещение се прибягва, когато тези състояния не са краткотрайни и няма изгледи да преминат. Например употребата на наркотици, травми, халюцинации не са причина за поставянето на едно лице под запрещение. Пълнолетните лица могат да бъдат поставяни под пълно или под ограничено запрещение. Непълнолетните могат да бъдат поставяни само под пълно запрещение.

Искът за поставяне под запрещение се подава пред окръжния съд по местожителство. Той може да бъде предявен от:

  • съпруг;
  • близък роднина;
  • заинтересовано лице – кредитор, прокурор.

Участието на прокурора в тези производства е задължително, независимо кой е предявил иска. Той може да обжалва решението на първоинстанционния съд. Лицето, за което се иска поставяне под запрещение трябва да бъде разпитано от съда. При нужда съдът може да назначи временен попечител, който да се грижи за личните му нужди. По този вид дела може да се назначи и вещо лице, чието заключение обвързва съда с изводите си. Съдът определя вида на ограничаването въз основа на събраните доказателства.

Съпругът или родителите са по право настойници или попечители на поставеното под запрещение лице. Ако последното е настанено в лечебно заведение, управителят е настойник или попечител. При основание за промяна на вида на запрещението или за прекратяването му, съдът може да бъде сезиран от тези лица. Искане за отмяна на запрещение може да бъде подадено и от запретнатото лице.

Настойникът и попечителят са длъжни да се грижат за запретения, да управляват имуществото му, да го представляват пред трети лица. За теглене на суми подават молба до районния съд за разрешение.

Настоящата статия не представлява правен съвет и не претендира за изчерпателност, ако имате нужда от съдействие можете да се свържете с адвокат.

Leave a comment

Имаш право

Iuris praecepta sunt haec: honeste vivere, alterum non laedere, suum cuique tribuere

Предписанията на правото са такива: да се живее честно, да не се вреди другиму, да се отдава всекиму своето.

Последно добавени

Пишете ни

Обади ни се

Ние сме на разположение за вас