Едно от най-често прилаганите основания за прекратяване на трудов договор е разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда – прекратяване по взаимно съгласие.
Най-важното за този вид прекратяване на трудов договор, е да бъде постигнато взаимно съгласие между работодателя и служителя. Предложението може да дойде и от двете страни. То трябва да бъде изразено писмено. Предложението може да бъде оттеглено, само преди другата страна да го е получила. В противен случай, то може да бъде оттеглено само с изричното съгласие на отсрещната страна.
Прекратяването по взаимно съгласие може да се приложи във всеки един трудов договор.
След получаване на предложението, страната до която е отправено, трябва да вземе отношение по него в 7-дневен срок. Ако в този срок страната не даде отговор или не уведоми другата страна за взето решение, се счита че предложението не е прието. В този случай, ако договорът бъде прекратен с основание “По взаимно съгласие” след изтичане на 7-дневния срок, уволнението е незаконосъобразно.
Когато служителят изпрати предложение, в което не е посочена дата за прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят може да прекрати договора в законовия 7-дневен срок, без това да се счита за нарушение.
Има случаи, когато ответната страна е съгласна с предложението, но желае прекратяването да стане на друга дата, считаме че не е постигнато съгласие. След провеждане на преговори, страните съставят споразумение, което обективира волята на страните.
Съществува и възможност за постигане на споразумение между страните срещу уговорено обезщетение. Тук инициативата за прекратяване срещу обезщетение идва от работодателя. Законодателят отново е предвидил 7-дневен срок за отговор. Ако приемете предложението, работодателят дължи обезщетение на не по-малко от четири месечни възнаграждения. Работодателят следва в едномесечен срок да изплати обезщетението. Неплащането води до отпаднало основание за прекратяване на договора. Тогава служителят може отново да се яви на работа.
След прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, служителят има право на обезщещтение:
- за неизползван платен годишен отпуск;
- на основание пенсиониране при придобито право на пенсия;
- за безработица – т.нар. минимално обезщетение.
Настоящата статия не представлява правен съвет и не претендира за изчерпателност, ако имате нужда от съдействие можете да се свържете с адвокат.