От днес, 13 март, в България е обявено извънредно положение. По предложение лично на премиера, депутатите гласуваха приемането на извънредно положение, което ще продължи до 13 април. Според Конституцията на Република България мярката приравнява извънредното положение с войната. Това само по себе си показва безпрецедентността на ситуацията, в която се намираме. Налице ли е форсмажор в подобна ситуация?
Посоченото извънредно положение ще възпрепятства изпълнението на множество правни задължения. Ще предостави възможност на много длъжници легитимно да не изпълняват своите задължения по сключени вече договори, позовавайки се на форсмажор. Към тази възможност обаче следва да се подходи предпазливо. Не трябва да се преекспонира възможността за неизпълнение и в най-добрият случай да се използва съдействието на специалист. Това трябва да стане преди да се вземе решението за неизпълнение, за да не се стигне след това до влошаване на правното положение на неизправната страна по договора.
Да вземем за пример: Един строител, който е поел ангажимент към инвеститор да завърши сграда в определен срок.
По време на действието на този договор, обаче влиза и настоящото извънредно положение. Има голяма вероятност строителя да не може да изпълни задължението си в посочения срок, поради заболявания на неговите работници. Ще настъпят ли за него негативните правни последици на неизпълнението, свързани със заплащането на неустойки?
Подобни извънредни ситуации са разгледани от страна на нашия Търговски закон, който си служи с понятието „непреодолима сила“ (форсмажор).
Посоченото понятие е придобило гражданственост като форсмажорно обстоятелство (форсмажор). Неговия произход е от английското „force majore“, което означава именно непреодолима сила. То е регламентирано в разпоредбата на чл. 306 от ТЗ. Там са посочени и конкретните елементи от фактическия състав на този институт, начина на позоваване на него и правните му последици. Неговата правна сърцевина се състои в освобождаването на длъжника по един договор от отговорност за неизпълнението на този договор. Основанието на освобождаването от отговорност е невиновната невъзможност за изпълнение на договора, пред която е изправен длъжника. Общ принцип в правото е, че при невиновна невъзможност за изпълнение за длъжника не настъпват неблагоприятни правни последици.
Интерес представлява именно въпросът дали обявеното в страната извънредно положение, отговаря на посочената правна норма. Следва да анализираме елементите на фактическия състав и дали същите съответстват на конкретната фактическа ситуация.
Института на „непреодолимата сила“ е развит, както посочихме и по-горе в алинеите на чл. 306 от ТЗ. Сърцевината на правната разпоредба е ал. 2 на посочения член, където е описано каква е юридическата спецификация на непреодолимата сила. Законовият текст гласи: „Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.“
Следователно, за да попадне едно обстоятелство под разпоредбата на този текст, същото следва да е непредвидено. Обстоятелството, че всяка една съдебна институция – била тя държавна или арбитражна, би приела, че подобна ситуация няма как да бъде предвидена от договарящи се страни. Единственото изключение тук и то с много условности е, ако договора между страните е сключен в момент, когато заболяването вече е било разпространено на територията на страната, където се намират договарящите се страни. Последното обаче е специфично изискване към форсмажор, което ще бъде подробно разгледано по-долу.
Следващата необходима, според законодателя предпоставка, е обстоятелството да е непредотвратимо. Както се вижда от цитирания текст на нормата, законът поставя непредвидимостта и непредотвартимостта на събитието в алтернативност. Следва обаче да се приеме, че двете предпоставки следва да са налични едновременно (така Герджиков О., Търговски сделки, издателство „Труд и право“, 2008 г., стр. 52). В ситуацията с Коронавируса считам, че е налице и непредотвратимост на събитието. До момента разпространяващия се вирус е непредотвритим от всяка страна по търговско правоотношение. Взетите мерки от страна на правителствата не са в състояние да предотвратят разпространението на пандемичното заболяване, лекарстрава са неефективни и не е открита ваксина.
Имайки предвид изложеното по-горе може да се твърди, че коронависурът е както непредотвратимо, така също и непредвидимо събитие и поради тази причина първият елемент на фактическия състав е наличен.
Според законодателя следващия елемент от фактическия състав на непреодолимата сила е неговия извънреден характер.
Извънредния характер на събитието следва да се възприема като нещо нетипично, различаващо се от обичайното стечение на обстоятелствата. Считам, че този елемент също е наличен при коронавируса, който се разпространява в момента. Това не е обичайно повтарящия се ежегоден грип, не реагира на ваксини, на традиционните методи за лечение, като неговия начин на развитие също е специфичен. Поради тази причина считам, че и този елемент от фактическия състав на форсмажор е налице.
Както посочих и по-горе, последния елемент от фактическия състав е договора да е сключен преди възникване на непреодолимата сила.
Това ще рече, че непреодолимата сила следва да е възникнала след момента на сключване на търговското споразумение. Тук от съществено значение e на територията на коя държава действа съответния договор. Ако е на територията на Китай – то тогава страна по договор, сключен след 20.01.2020 г., не може да се позове на разпоредбите на непреодолимата сила спрямо българското законодателство. Ако обаче изпълнението е за територията на Бъглария, то и договор сключен след тази дата може да не бъде изпълнен от една от неговите страни. Тя може да се позове на форсмажор, само ако този договор е сключен преди обявяването на извънредното положение.
Имайки предвид гореизложеното можем да заключим, че по множество договори пандемията от Коронавирус може да бъде квалифицирана като непреодолима сила. Форсмажорното обстоятелство ще освободи длъжника от последствията на неговото неизпълнение.
Стопански недопустимо и житейски неприемливо е обаче да се приеме като обща клауза, че всеки един длъжник по търговско споразумение може да откаже изпълнението по договора, като се позове на Коронавируса. За всяка конкретна търговска сделка следва да се прецени, с оглед конкретните фактически обстоятелства. Трябва да се прецени в съответствие с изискванията на закона приложим ли е института на непреодолимата сила за неизпълнение на договора. Именно поради това е най-добре във всеки конретен случай да се търси съдействието от страна на специалист.
Правни последици при невъзможност за изпълнение поради Коронавирус
Ако е налице невъзможност за изпълнение на договора поради Коронавирус, който може да се приеме като форсмажор, на първо място за длъжника е налице възможността да не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила.
Ако длъжникът е бил в забава, той не може да се позовава на непреодолима сила. Поради тази причина следва да се изпрати в подходящ срок уведомява писмено другата страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора. При неуведомяване се дължи обезщетение за настъпилите от това вреди. Всичко това ще рече, че ако длъжникът предриеме тези действия, то той ще бъде освободен от последваща отговорност, която е уредена в договора като под формата на неустойки, наказателни и мораторни лихви, общо уредената отговорност за пропуснати ползи и претърпени вреди.
Важно е да се има предвид, че длъжникът ще продължава да дължи предмета по договора, който е сключил. Уведомяването на другата страна за наличението на форсмажорните обстоятелства е съществено условие, за да могат разпоредбите на закона в тази им част да намерят приложение. Ако липсва това уведомелние то това ще доведе до пълна отговорност на неизправния длъжник спрямо коректната страна по договора.
Специфичното за пандемичната обстановка с Коронавируса е неизвестността на нейната продължителност.
Тук възниква и въпросът какво се случва, ако това форсмажорно обстоятелство продължи по-дълго? Така за другата страна по договора вече отпаде интереса от неговото изпълнение. За тази хипотеза е помислил законодателя. ТЗ гласи, че: „ако непреодолимата сила трае толкова, че кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати договора.“ По този начин е запазен баланса между интересите на двете страни по договора. От една страна не се вменява задължение, което няма как да бъде изпълнено. От друга не се принуждава имащия право да получи престацията да чака безкрайно.
Следва разпоредбите на закона да бъдат прилагани балансирано. Те трябва отчетат интересите на всички страни във всяка една конретна ситуация. Поради това за запазване на интересите на страните по всеки един договор е необходимо да се консултирате със специалист в сферата на търговското право.
Настоящата статия не представлява правен съвет и не претендира за изчерпателност, ако имате нужда от съдействие можете да се свържете с адвокат.