Понякога така се стичат обстоятелствата в живота, че по различни причини е възможно да бъдем освободени от работа. Обезщетението за безработица представлява парично обезщетение, което се изплаща на лицата, за които се е реализирал осигурения социален риск „безработица“. Едновременно с това преди прекратяването на трудовия договор, трябва да са внесени или дължими осигурителни вноски за този риск.
В тези случай при наличието на определени предпоставки, имаме право на обезщетение за безработица. Същото се изплаща от НОИ. Процедурата за отпускане на това обезщетение, предпоставките за него, времето през което можем да го получаваме и неговия размер са регламентирани в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Маркираната там уредба е подробно развита в Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица.
Кои са лицата, които имат право да получават обезщетение за безработица?
Това са лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица”. Вноските следва да са внасяни или дължими най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Това ще рече, че за да има право едно лице да получи обезщетение за безработица, то това лице следва да се е осигурявало за период от една година през последните година и половина. Освен това, за да получава лицето обезщетение е необходимо да има регистрация като безработен в Агенцията по заетостта; да не е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер или професионална пенсия; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване.
Лицата, чиито правоотношения са прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие или поради виновното им поведение нямат право да получават обезщетение за безработица. Това ще рече, че ако сте дисцилинарно уволнени или сте се съгласили да ви се прекрати договора, или пък вие сте изразили желание за неговото прекратяване, нямате право на този тип обезщетение. Работник или служител, който се съгласи да прекрати трудовото си правоотношение по реда на чл. 331 КТ (с получаване на поне четири заплати като обезщетение) също не разполага с възможността да получава обезщетението за безработица.
Какъв е редът, за да получавате обезщетение за безработица?
За получаване на обезщетение за безработица следва да се подаде заявление до териториалната дирекция на Националния осигурителен институт. Също така лицата следва да се регистрират в Агенцията по заетостта. Това следва да стане в срок от 7 работни дни от датата на последното прекратяване на трудовия договор. В срок от три месеца, считано от датата на прекратяване на трудовия договор, следва да се подаде и заявление за обезщетение. Към заявлението се прилагат акт за прекратяване на правоотношението (най-често заповед на работодателя). Също и документ, който доказва осигурителния стаж.
Какъв е размерът на обезщетението?
Обезщетението за безработица е парично, като се изплаща в български лева. То се определя на дневна база. Дневното обезщетение за безработица е в размер на 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, прехождащи месеца на прекратяването. Обезщетението не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Тези размери се определят в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година. За 2020 г. минималния размер е 9 лева, а максималния 74,29лева. Месечният размер на дължимото обезщетение се определя като получения дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който следва да бъде изплатено.
Какъв е срокът, в който имаме право на обезщетение за безработица?
Отговор на този въпрос е даден от страна на законодателя с разпоредбата на чл. 54в от ЗСО. Минималният срок за получаване на обезщетение е 4 месеца, а максималният – 12 месеца. Точния размер на обезщетението се определя на база продължителността на осигурителния стаж на лицето. За осигурителен стаж на лицата се зачита времето, през което те са осигурени за риск „безработица“.
За лица с до 3 години осигурителен стаж за безработица е до 4 месеца. Ако осигурителния стаж за безработица е от 3 г. и 1 ден до 7 г., обезщетение се изплаща до 6 месеца. При осигурителен стаж между 7 г. и 1 ден и 11 г. обезщетение се дължи до 8 месеца. Ако осигуреният за безработица има стаж между 11 г. и 1 ден и 15 г. той може да получава обезщетение до 10 месеца. Когато осигурителния стаж е над 15 г. то обезщетение се дължи за срок до 12 месеца. Това е и максималния срок, за който едно лице може да получава обезщетение за безработица.
Тези обезщетения се изплащат ежемесечно. Изплащат се в месеца, следващ месеца, за който се дължи обезщетението. Това ще рече, че ако се дъжли обезщетение за април, то същото следва да бъде заплатено до края на май.
Изплащането на обезщетението се прекратява когато лицето започне труъдова дейност, която подлежи на осигуряване, прекратяването на регистрацията от Агенцията по заетостта, придобиване на право на пенсия или смърт на лицето.
Настоящата статия не представлява правен съвет. Ако имате нужда от съдействие и оказване на помощ, можете да се свържете с нас.