От 13.03.2020 г. в България е обявено извънредно положение във връзка с ограничаване на разпространението на COVID 19. С цел да се ограничи заразяването и едновременно да се минимизира тежестта върху бизнеса, със специален Закон бяха приети и някой съществени изменения относно възможността за ползване на отпуск и предоставянето му от страна на работодателя.
Първите действия на икономическите субекти като реакция на променената икономическа обстановка в масовия случай са свързани именно с предоставянето на отпуск (платен или неплатен). Работодателите в някой случай не могат да допуснат до работните им места работниците и служителите. В други случай е налице драстично намаляване на обема на работа и работодателят е в невъзможност да възлага такава.
По- долу разглеждаме какви са законовите възможности съответно при платения и неплатения отпуск.
1). Платен отпуск
Смисълът и същността на този правен институт е работникът или служителят да възстановят своята работоспособност. При нормалното функциониране на икономиката и трудовия пазар правото на отпуск представлява основно право на работниците и служителите. Начина на упражняване на това право в „нормални“ условия е по искане от работника и даване на разрешение от страна на работодателя.
Единствено по изключение за работодателя беше налице възможността да предостави платения отпуск едностранно, без да е налице желание от страна на работника или служителя. Това беше предоставено в три хипотези- престой, повече от 5 работни дни; когато ползването на отпуска е предвидено в нормативен акт или в правилника за вътрешния трудов ред и при необходимост да бъде използван отпуск, който е за предходна календарна година.
В окончателно приетия и обнародван Закон бяха приети два нови текста, които уреждат едностранната възможност за работодателя да предоставя за ползване на платен годишен отпуск без съгласието на работника или служителя.
А). Работодателят разполага с общата възможност да предостави на работника/ служителя ползване на “до една втора от платения годишен отпуск” без съгласие на наетия.
В извънредната ситуация на работодателя се предостави възможност да предостави на работника ползването до половината от платения му годишен отпуск без да го съгласува. Това е уредено с чл. 7, ал. 2 от Закона. Тази разпоредба има действие до отмяната на извънредното положение, защото действието на извънредния Закон е ограничено именно в този период.
В тази ситуация работодателят „пуска“ служителят в отпуска без последният да е депозирал в деловодството на работодателя молба за ползване на годишен отпуск.
В ситуацията подобна молба не е необходима, като работодателят следва да издаде заповед за ползването на „до половината“ от полагащия се платен годишен отпуск.
Тази заповед следва да е станала известна на всеки един от засегнатите от страна на работодателя служители и те да са уведомени от кога до кога са в отпуск. По този начин се за срока на обявеното извънредно положение се променя логиката и смисълът на платеният годишен отпуск.
Предоставя се възможност на самият работодател да преценява кога ще се ползва този отпуск от страна на неговите работници. Това важи, разбира се, само и единствено за периода на извънредното положение. След неговото приключване работодателят не разполага с това извънредно правомощие.
Това ще рече, че по време на действие на извънредното положение всеки един работодател има право да предостави половината от полагащия се платен годишен отпуск без да се изисква желание и дори съгласие от страна на засегнатия работник.
Б). По- нататък в Закона, в неговите преходните и заключителните разпоредби и по- точно в пар. 4, т. 4 е посочено, че се създава нова разпоредба в Кодекса на труда: „Ползване на отпуск при обявено извънредно положение“. С разпоредбата на ал. 1 от този нов чл. 173а е посочено, че „Когато поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.“.
Тази възможност може да бъде прилагана и относно работници и служители, които все още нямат 8 месеца трудов стаж. Тази възможност е по- специфична. Тя става част от трудовото ни законодателство и ще бъде прилагана и занапред, при евентуалното реализиране на друго извънредно положение, ако разбира се, не бъде изменена преди това.
Систематичното тълкуване на чл. 7, ал. 2 и пар. 4, т. 4 от ПЗР на Закона ни води към извода, че
когато е преустановена работа на предприятието, на част от предприятието на работодателя или на отделни работници или служители и това преустановяване се дължи на заповед издадена от работодателя или от държавен орган, която заповед е издадена във връзка с извънредно положение то работодателя има право да предостави на работниците си за ползване целият платен годишен отпуск.
В останалите случай, когато не са налице тези елементи, на основание чл. 7, ал. 2 от Закона работодателят разполага с възможността да предостави на своите работници и служители единствено „до половината“ от полагащия им се платен годишен отпуск. При предоставяне на „до половината от полагащия се платен годишен отпуск“ работодателят разполага с възможността да го направи единствено на основание обявеното извънредно положение, без да е необходимо доказването или установяването на други обстоятелства.
2. Неплатен отпуск
Приетият извънреден закон не третира ползването на неплатения отпуск като не въвежда промени при неговото използване.
В първоначалния проект на Закона беше предоставена възможност на работодателя да предостави задължително ползване на неплатения отпуск на работниците и служителите. Това слеваше да става след изтичането на платения отпуск. В окончателния вариант на законопроекта тази възможност не беше приета. Поради това към настоящия момент, работодателят не разполага с възможност да предоставя задължителното ползване на неплатен годишен отпуск на работниците и служителите си.
Все пак възможността за използване на неплатения отпуск като вариант за временно уреждане на взаимоотношенията между работодателя и неговия работник все още е жива. Това се случва на общо основание. Тази възможност е предоставена от чл. 160 от КТ.
Важното за работодателя тук е, че за да се предостави неплатен годишен отпуск е необходимо да е налице молба от страна на работника или служителя. Неплатения отпуск може да се предостави и ползва по искане на работника. Това искане следва да бъда материализирано в молба от негова страна. Молбата цели да бъда по- лесно доказано при възникването на спорове. Има хипотези в Закона, създаващи задължение в тежест на работодателя да предостави неплатен отпуск на работника и служителя. Тях сме разгледали в отделна статия.
Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов и осигурителен стаж. Неплатен отпускт над този срок се признава за тудов и осигурителен стаж единствено по изключение.
За периода на неплатения отпуск, служителят не извършва трудова дейност, следователно не получава възнаграждения. От тук става ясно, че осигурителни вноски за периода не се дължат.
Поради липсата на трудово възнаграждение през времето на неплатения отпуск не се дължи и данък по ЗДДФЛ.
По време на неплатения отпуск вноска за здравно осигуряване се дължи. Нейният размер се определя върху половината от минималния месечен размер върху осигурителния доход за самоосогуряващи се лица. Този размер се определен ежегодно със Закона на бюджета на държавното обществено осигуряване.
В случай, че неплатеният отпуск е по молба на служителя, здравноосигурителните вноски са за негова сметка. В случай, че неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой, вноската е за сметка на работодателя.
Осигуровките са внасят чрез работодателя.
Подари последното е необходимо и задължително в тази хипотеза да се подпише декларация относно дължимостта на здравните осигуровки. Важно обстоятелство тук е, че при издаването на болничен, следващо излизането в неплатения отпуск, последният се прекъсва.
Настоящата статия не представлява правен съвет. Същата представлява единствено мнение на нейния автор, като следва да бъдат отчетени спецификите във всеки отделен случай. Ако имате нужда от съдействие, можете да се свържете с нас.