Президентът на Република България може чрез помилване да опрости изцяло или отчасти наложеното наказание, а доживотния затвор – да опрости или замени.
Помилването е окончателен и безусловен отказ от страна на държавата да изпълни наложено наказание. Опростеното чрез указ наказание не подлежи на изпълнение, а нашето право не допуска отмяна на президентските укази за помилване.
Президентският указ е индивидуален административен акт. Той не отменя присъдата, а чрез него осъденият само се освобождава от изтърпяване на наказанието. Не се заличава и фактът на осъждането.
На частично опрощаване подлежат само тези видове наказания, които могат да бъдат определяни количествено. Президентът може да помилва по свой почин или да бъде сезиран от осъдения, негови близки или всяко друго физическо или юридическо лице. Най-ранният момент, в който може да се извърши помилване, е моментът на влизане на присъдата в сила.
Въпреки че помилването може да бъде поискано от всеки, нужно е да има и определени основания за искането. Например, когато:
- осъдения изпитва здравословни проблеми, които не могат да бъдат осигурени от затворническата администрация;
- освобождаването е единственият начин за физическото оцеляване на децата или родителите ми;
- изтърпяното досега наказание е оказало положително си въздействие върху осъдения.
NB: В случай на отказ няма пречка да изпратено ново искане за помилване.
Към Президента съществува Комисия по помилване. Тя не може да определи кой да бъде помилван и кой не. Право на помилване има само Президента или вицепрезидента, ако е упълномощен за това. Комисияата разглежда постъпилите молби, изготвя доклади и дава становища дали лицето е подходящо за помилване.
Настоящата статия не представлява правен съвет и не претендира за изчерпателност, ако имате нужда от съдействие можете да се свържете с адвокат.