Винаги, когато се сключва брака съпрузите го правят с желание и ентусиазъм, като идеята е да бъде за цял живот. Понякога обаче отношенията се развиват така, че след време охладняват силните чувства и бракът се изпразва от съдържание. В такива ситуации често съпрузите вземат решение за развод. Българското законодателство познава два видя развод- развод по взаимно съгласие и развод и развод поради разстройство на брака, уредени в СК. В настоящото изложение ще посочим процедура на развод по исков път, когато е настъпило дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка.
Какво представлява развод по исков ред?
Настоящата процедура е предвидена от страна на законодателя, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
Винаги е по-добре разводът да се осъществи по взаимно съгласие, но такова не винаги е възможно. При нежелание на някой от съпрузите за развод, законодателят е предоставил възможност на всеки един от тях да започне съдебно производство за прекратяването на брака.
Съдът прекратява брака, когато той е дълбоко и непоправимо разстроен.
Дълбоко и непоправимо разстройство на брака е налице, когато отношенията на съпрузите не се изграждат на основата на взаимно уважение и разбиране, общи грижи за семейството, споделеност и вярност. Разстройството на брака е “дълбоко”, когато бракът изцяло е изгубил дължимото си съдържание. То е “непоправимо”, когато това състояние вече не може да бъде преодоляно.
При иск за развод ищецът следва да предяви пред съда всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. С иска за развод задължително се разглеждат от съда исковете за родителските права, личните отношения и издръжката на децата. В същото дело съдът взема решение относно ползването на семейното жилище след развода. Ако съпрузите си дължат взаимна издръжка, съдът също следва да се произнесе с решението за прекратяване на брака. Съдът решава и въпросът относно фамилното име на съпрузите след развода.
Какво трябва да направя, за да започне делото?
Производството започва въз основа на писмена молба отправена до съда от страна на единия съпруг.
Компетентен да разгледа и да се произнесе по делото, е районният съд по местоживеенето на ответника. Исковата молба за развода следва да е написана на български и да съдържа определени, задължителни елементи, които са посочени в закона. Към молбата е необходимо да се приложи ОРИГНАЛА на Удостоверението за сключен граждански брак и други приложения съобразно всеки конкретен казус.
Съдът преценява дали е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Ако прецени, че има такова разстройство, прекратява брака. С Решението си съдът се произнася задължително и по въпроса при кого ще живеят децата. Определя се също така адресът на местоживеенето на децата, дължимата издръжка от другия родител и режима на лични отношения между него и децата. С Решението за прекратяване съдът решава и въпроса с фамилното име на съпрузите. Ако са заведени и други брачни искове съдът се произнася и по тях.
Ако с исковата молба или отговора е отправено искане в тази насока, съдът определя привременни мерки относно семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка. Тези мерки могат да се вземат по всяко време, докато е висящ брачния процес. По молбата за определяне на привременни мерки съдът се произнася с Определение. Този акт следва да бъде постановен в заседанието, в което е отправена молбата. Възможно е произнасянето на съда да се отложи, ако е необходимо съдирането на доказателства. Привременните мерки могат да бъдат променени, при изменение на обстоятелствата. Те имат действие до постановяване на Решението по делото.
Възможно е с Решението съдът да се произнесе и по въпроса за вината, ако това е поискано от някой от съпрузите.
С Решението освен прекратяването на брака, съдът решава и други въпроси. Произнася се при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. При вземане на това решение, съдът е длъжен да съобрази с оглед интересите на децата, възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към тях, желанието на родителите, привързаността им, пола и възрастта и др.
Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода.
Възможно е това изискване на закона да не бъде спазено, ако би създало особени затруднения на дължащия издръжката родител. Определената от съда издръжка за едно дете не може да бъде по-малка от 1/4 от минималната работна заплата. С Решението за развода съдът решава и въпросите за фамилното име на съпрузите след прекратяването на брака.
Каква е продължителността на делото?
Отговора на този въпрос няма как да се даде еднозначно, като от съществено значение е каква е натовареността на съда, където делото ще се разгледа. От значение са и много други конкретни факти във всеки конкретен казус. Ако някоя от страните предприеме действия за установяване на вината или да доказва липса на родителски капацитет на другия родител, делото може да продължи по-дълго от обичайното.
Какви са таксите и другите разходи?
При разглеждането на делата съдът събират държавна такса. При развода по исков ред тя започва от 25 лева такса за образуване на делото. Други съдебни такси са по 20 лева на човек при приключването на делото. Събира се също и такса за преписи от Решението, която е около 5-10 лева. Ако в делото се разделя и съсобствено имущество, таксите за експертизи и оценки могат да набъбнат.
Адвокатския хонорар определен от Тарифата за минималния размер на адвокатските възнаграждения за дело за развод по исков ред е 600 лв., като съгласно същата всяко явяване на вашия адвокат в съдебно заседание след първото се таксува с още по 100 лева.
Настоящата статия изразява мнението на нейния автор. Същата не представялва правен съвет. Ако имате нужда от съдействие можете да се свържете с нас.