Често срещано явление по нашите пътища е шофирането след употреба на алкохол или наркотични вещества.
I. Нормативна уредба
На първо място следва да отбележим, че терминът “нетрезво състояние” се използва като общ термин за шофиране под въздействието на алкохол и/или под въздействие на наркотици и техните аналози*. Основните нормативни актове, които могат да ни дадат отговор на въпроса “кога е налице шофиране в нетрезво състояние?” са два: Закон за движение по пътищата (ЗДвП) и Наказателния кодекс (НК).
II. Закон за движение по пътищата
Съгласно Закона за движението по пътищата, шофирането с алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително представлява административнонаказателно нарушение и се наказва с лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба в размер на 500 лв. Ако бъде установено посредством медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, че концентрацията на алкохол в кръвта Ви е над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, ще бъдете лишени от управление на МПС за срок от 12 месеца, и ще Ви бъде наложената глоба 1000 лв. Законът за движението по пътищата изрично забранява и шофирането на МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози.
След извършване на проверката се установява концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда или употреба на наркотици, а първото нещо, което ще се случи е на нетрезвия шофьор да му бъде отнета книжката. Това е принудителна административна мярка (ПАМ), която се взима до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Нейната основна цел е да се попречи на водача да извършва други нарушения. Втората ПАМ, която се взима е прекратяване регистрацията на МПС, собственост на водача. Тази мярка се взима за срок от шест месеца до една година.
III. Наказателно производство
В случай че бъде установено наличие на концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда или употреба на наркотици, образува се т.нар. бързо производство. Често пъти виновният водач се задържа за 24 часа по реда на ЗМВР.
Наказанията, които са предвидени от законодателя при шофиране в след употреба на алкохол са лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева. На водаща се постановява и лишаване от право да управлява МПС. При шофиране след употреба на наркотични вещества наказанията са от една до три години, глоба от петстотин до хиляда и пестотин лева, както и лишаване от право да управлява МПС.
В случай, че бъде постигнато споразумение с прокуратурата, наказанието може да падне под предвидения от закона минимум. В по-голямата част от случаите, при сключване на споразумение на виновното лице се налага т.нар. условно осъждане. То е за срок от три до пет години.
След приключване на съдебното производство и влизане в сила на присъдата, виновният водач се води “осъждан”. В рамките на изпитателния срок, ако лицето извърши друго престъпление, виновното лице следва да изтърпи ефективно и двете присъди.
IV. За да бъде законосъобразна проверката от органите на КАТ, законът поставя определени изисквания:
1. Спирането за проверка може да бъде осъществено единствено от съответния контролен орган – служител на сектор „Пътна полиция“ към МВР;
2. Служителят на съответния контролен орган следва да подаде своевременно ясен сигнал със стоп-палка, като през нощта сигналът трябва да бъде подаден с описваща полукръг червена светлина. Важно е да знаете, че униформените полицаи могат да спират автомобили чрез подаване на сигнал с ръка. Сигналът може да бъде подаден и от движещ се полицейски патрул.
3. Служителят на съответния контролен орган следва да предостави на спрения водач служебна карта.
Добре е да знаете, че ако МПС-то е с изключен двигател, в паркирано състояние, нямате задължение да се съгласите да Ви бъде направен тест.
Проверката от органите се извършва посредством дрегер или тест за наркотични вещества.
Проверката в лаборатория с химико-токсикологично изследване се извършва от лаборанти в следните случаи:
при отказ за извършване на проверка с дрегер или тест;
при несъгласие с показанията на дрегера и теста;
извършената проба е некачествена или невалидна;
физическото състояние на водача не позволява извършване на проверка с дрегер или тест.
Резултатът от изследването се попълва в протокол.
NB: Важно е да знаете, че:
Ако са допуснати нарушения при установяване концентрацията на алкохол или наркотични вещества в кръвта e вероятно резултатите от експертизата да не могат да бъдат използвани в съда. Това нарушение може да се окаже и причина, поради която да бъдете признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения. Пример за подобно нарушение на изискванията на Наредбата е извършването на само един анализ по определените формули. Ако в протокола за извършена физико-химична експертиза не е отбелязано и няма данни за втори извършен анализ, с който да бъде сравнен първоначалният и да се отчете разликата, действително ще бъдат нарушени изискванията за вземане на проби.
*Наркотици и техните аналози
Наркотично вещество е всяко упойващо и психотропно вещество, както и всяко друго природно и синтетично вещество, което може да предизвика ъстояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и др. възприятия на организма. Веществата, които законово се приемат за наркотични, са подредени в 3 изчерпателни списъка с медицинските им наименования. Най-често срещаните наркотици са марихуаната, хашиша, амфетамините, хероинът и кокаинът. Аналог на наркотично вещество е всяко вещество, което не е включено в списъците, но има сходен химически строеж с някое наркотично вещество и предизвиква същото действие върху организма. Аналозите се наричат още дизайнерски наркотици или структурни наркотици. Най-известните наркотични аналози са LSD, Екстази (още нар. MDMA) и Кетамин.