Правото на собственост е едно от най-защитаваните в съвременната правна система, защото е едно от най- важните субективни права. Правната защита на частната собственост у нас е конституционно закрепена, като член 17 от Конституцията прокламира нейната неприкосновеност.
Вещноправните искове са едно от основните средства за защита на правото на собственост. Това са ревандикационния иск, установителен иск (положителен или отрицателен) за собственост, иск за определяне на граници и негаторен иск. При вещноправните искове, известни още като петиторни, носителят на едно право иска да се прекрати нарушението на неговото право. Принципът, който е застъпен в теорията е, че собственическите искове не се погасяват по давност.
Негаторен иск – същност
Известен е още на римското право, къде е наричан “actio negatoria“. В съвременното българско право е уреден в разпоредбата на чл. 109 от ЗС. Съгласно посочената разпоредба собственикът може да иска прекратяването на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
Предмет на иска
Негаторният иск може да има различен предмет поради обстоятелството, че житейски погледнато посегателствата могат да имат различно съдържание. За да има право ищецът да заведе иск е необходимо неоснователното въздействие да продължава и към момента на завеждането на иска или да е налице реална опасност занапред от такова въздействие или да са останали трайни последици от извършеното нарушение.
Характер на неоснователното въздействие
Съдебната практика е имала възможност специално да се произнесе, че действията, които засягат имота, могат да го засягат както пряко, така и косвено. Косвено действие, което представлява нарушение например при съсобственост и етажна собственост създават шум или замърсяване над законоустановените норми, когато на регулационната граница на имота се извършва незаконно строителство, премахване на огради, отвеждане на води към имота на съседа и др.
Свържете се с нас, ако имате нужда от съдействие във връзка с подобни искове!
Видове негаторни искове
- В някой от случаите при завеждането на такъв тип искове петитумът представлява единствено искане за установяване със съдебното решение, че претендираното от ответника право не съществува.
2. В друг случай, когато нарушението представлява извършването на действие, което действие пречи на собственика да упражнява правото си на собственост той може да предяви осъдителен негаторен иск, с петитума на който ще се иска ответникът да бъде осъден да преустанови занапред неоснователните си действия, представляващи нарушение
3. Друга житейски възможна хипотеза е, като резултат на извършеното нарушение да е нанесена трайна щета върху собствеността на ищеца. Най-крайният пример за това е построяването на сграда. В тази хипотеза ищецът може да иска съдът да осъди ответника да премахне последиците от своето нарушние и да възстанови ситуацията такава, каквато е била, преди извършването на нарушението. В тази ситуация диспозитива на съдебния акт е отново осъдителен.
Предмет на доказване в съдебно дело
За ищеца
Фактите и обстоятелствата, които следва да установи ищецът, за да бъде уважен предявения иск са следните:
1. Че е собственик на процесния имот
2. Че въздействията /действията или бездействията/ на ответника в неговия имот са неоснователни;
3. Че тези въздействия създават пречки за собственика да упражнява правото си в пълен обем;
За ответника
Защитата всеки път е специфична, в зависимост от конкретните твърдения на ищеца. Най-общо той може да оспорва активната процесуална легитимация на ищеца (оспорвайки притежаването на твърдяното вещно право; оспорвайки идентичността на вещта) или да оспорва своята пасивна легитимация (че има правно основание да извършва въздействието върху вещта; че макар да се извършва въздействие, същото не създава пречки за собственика; че въздействието не се извършва от ответника).
Вижте повече полезна информация от нас и в социалните мрежи!
Comments are closed.