Консултирай се сега

Придобиване на право на собственост по давност

Много често в реалността се случва един недвижим имот или пък движима вещ да са собственост на едно лице, а в действителност да се намират във фактическата власт на друго лице. В подобни ситуации законодателят е въвел механизъм, посредством който лицето, което фактически владее една движима вещ или пък недвижим имот може да стане техен собственик. Идеята да се въведе подобна възможност е от една страна да се улесни оборота и особено що се отнася до движимите вещи да не се затруднява едно лице, което иска да купи определена вещ от друго лице да трябва да установява чия собственост е именно тази вещ. Също така с института на владението като основание за придобиване право на собственост се цели да се дисциплинират собствениците, да се грижат за своите вещи и имоти и да не позволяват трети лица да ги стопанисват и владеят.

Изхождайки от горепосочената постановка, българския Закон за собствеността в разпоредбата на своя чл. 77, находящ се в раздел VIII озаглавен „Придобиване и изгубване на право на собственост“ е посочено следното: „Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.“ Един от начините за придобиване на право на собственост както се вижда от тази разпоредба е „по давност“. Във втора глава от този раздел и в разпоредбите от чл. 79 до чл. 86 е уредено именно какви са изискванията за придобиването на право на собственост чрез давностно владение.

Какви обекти могат да се придобиват по този ред

На първо място следва да си зададем въпроса какви имоти могат да бъдат придобивани чрез давностно владение. Тук веднага се набива на очи чл. 86 от ЗС, който гласи: „Не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост.“. Това ще рече, по аргумент на противното, че по давностно владение могат да се придобиват вещни права върху имоти и вещи частна държавна собственост и частна собственост, която е на физически и юридически лица.

Давностното владение като способ за придобиване на право на собственост представлява оригинерен придобивен способ. Това ще рече, че правото се придобива директно по силата на закона, ако са настъпили определени юридически факти, а не се придобива въз основа на право на трето лице, което да се прехвърля. Чрез давностно владение освен право на собственост, могат да бъдат придобивани и други ограничени вещни права, като с най-голяма практическа стойност приложение може да намери относно правото на строеж или право на преминаване (сервитутно право).

Фактически състав на придобиването на право на собственост по този ред

Предпоставките, който разглежда закона, за да се придобие право на собственост върху една вещ или имот са две – от една страна е необходимо да има владение, а от друга – лицето, което или за което се владее да се позове на това владение и на изтеклия в негова полза срок. 

Владението по своята правна същност представлява упражняване на фактическа власт върху вещта, като едновременно с това упражняване на фактическата власт е необходимо и намерение на владеещото лице, че тази вещ или имот се владее като своя. Това на практика може да се изразява в стопанисване на имота, плащането на данъците и другите задължения за него, различни грижи за поддръжката или подобряването му, недопускането на трети лица в имота и други подобни.

Друго важно условие е упражняваното владение да бъде непрекъснато. Това ще рече, че следва владението да е явно за останалите правни субекти, да се демонстрира в реалността, ако не спрямо всички, то поне спрямо собственика на самата вещ или имот. Владението се прекъсва ако не се упражнява повече от шест месеца.

Следващо съществено условие за да се придобие собственост или друго ограничено вещно право по давност е да е изтекъл определен в закона период от време. Срокът посочен от закона е различен в зависимост от това дали става дума за придобиване на движима или недвижима вещ от една страна и от друга дали в ситуацията става въпрос за добросъвестно или недобросъвестно владение.

За какви срокове става въпрос?

Когато говорим за придобиване на права върху движими вещи при тях винаги давностния срок е тригодишен. Що се отнася до невидимите имоти, тук намира приложение законовото разграничение на владението на добросъвестно и недобросъвестно или обикновено владение. Разпоредбата на чл. 70 ЗС дава определение на добросъвестното владение, като в нея е посочено следното: „Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.“ Тази абстрактна правна формулировка може би има нужда от житейски пример, за да стане по-ясна на читателя. Ако вие купите апартамент от лице, което се представя за негов собственик и продавач. Договаряте се, скючвате договор във формата на нотариален акт и изплащате цената за апартамента. След време обаче се оказва, че поради някаква причина продавача не е собственик на този имот. От това, че той не е собственик и принципа, че никой не може да прехвърли повече права от тези, които сам той притежава следва, че той не вие е прехвърлил правото на собственост. Макар изложеното, в тази ситуация, ако вие сте видели посочения имот в продължение на 5 години непрекъснато ще станете собственик на апартамента. Това е така, защото вие на сте знаели, че лицето, от което купувате не е собственик и освен това при сключването на сделката са спазени всички изисквания на закона.

Какво правим в останалите случаи?

Ако в нашата ситуация не са налице обстоятелствата, посочени в предходния параграф то е налице добросъвестно владение, което следва да е продължило непрекъснато 10 години, за да стане владелецът собственик на вещта или имота или титуляр на ограниченото вещно право.

Налице е още едно условие, за да се придобие вещно право по давност е владелецът да се позове на изтеклия давностен срок. Именно чрез позоваването се изразява волята на владелеца, като той преценява дали да се позове на изтеклия срок или не. Именно това волеизявление на владелеца завършва фактическия състав на придобиването на правото на собственост и прави владелеца негов носител. Формата на това волеизявление може да бъде различна, като основните форми, които познава практиката са изявление към нотариуса, за издаване на констативен нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка или завеждане на положителен установителен иск за собственост на вещта или имота. Това изявление може да се направи от самия владелец, може да се направи от неговите наследници или от неговите кредитори.

Горепосоченият фактически състав представлява правно основание за придобиване на собственост или други ограничени вещни права въз основа на давностно владение.  Адвокатска кантора „Имаш право“ има богат опит в сферата на недвижимите имоти и вещното право. Ако имате някакъв казус, който е свързан с недвижим имот, при който са налице условията за придобиването му въз основа на давностно владение или нещо друго, ние можем да ви окажем пълна подкрепа и съдействие за изясняване на вашите права и законни интереси, а също така и да ви съдействаме във воденето на дело.

Leave a comment

Имаш право

Iuris praecepta sunt haec: honeste vivere, alterum non laedere, suum cuique tribuere

Предписанията на правото са такива: да се живее честно, да не се вреди другиму, да се отдава всекиму своето.

Последно добавени

Пишете ни

Обади ни се

Ние сме на разположение за вас