Консултирай се сега

Родителски права – какво да правите, ако ви възпрепиятстват да ги упражнявате?

Макар разрешенията дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2016 от 03.07.2017 г. съвместното упражняване на родителски права след раздялата между двамата родители все още е по-скоро изключение в българската практика. Като упражняването на родителските права се предоставя на единия от родителите, докато за другия се определя режим на лични отношения, които следва да се упражняват с детето.

Много често за съжаление на практика в този тип отношения детето се използва, за да се доказват родителите един на друг. И родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права (който най-често е майката), възпрепятства детето да има лични отношения с другия си родител. Това възпрепятстване и неизпълнение на съдебното решение е противозаконно.

Какви са правата на детето в този случай?

Възможността на детето да общува и с двамата си родители и да има с всеки един от тях пълноценни и добри отношения представлява проявление на най-висшия интерес на детето. Поради това обстоятелство правото на лични отношения е широко застъпено както в националното ни законодателство, така също и в международните правни актове, които третират тази материя. Именно поради тази причина и разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от Семейния кодекс (СК) разглежда личните отношения с всеки един от родителите като право на самото дете. 

Когато родителските права се упражняват само от един от родителите, съдът утвърждава режим на лични отношения между детето и другият му родител. Целта на този режим на лини отношения е да гарантира и осигури близки отношения на детето и с двамата му родители. Най-висшият интерес на детето, част от който е и пълноценното отношение на детето с двамата му родители, предполага пълноценната защита на и развитие на личните отношения на детето и с двамата му родители, което е последователно прокарано и в практиката на Европейския съд по правата на човека. Двамата родители дори след раздялата си следва да осъзнават важността за нормалното развитие на детето да запази пълноценни отношения и с двамата. И водени от това осъзнаване да не възпрепятстват пълноценното общуване на детето с другия му родител.

Същност и начин на реализация на режимът на лични отношения

Освен като право за детето, в разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от СК е посочено, че родителят на когото не са предоставени родителските права има право да вижда и да взема децата включително и през училищните ваканции, официалните празници, личните празници на детето и по друго време така както съдът е постановил. Формите, чрез които се осъществяват личните контакти могат да представляват краткосрочни срещи или по-продължителен престой на детето при този родител, като конкретна форма се преценява от възрастта на детето, отношенията между страните, способностите на родителя да полага пълноценни грижи за детето си и други подобни. С тези срещи и контакти между родителя и детето му се цели както да се запази и развие пълноценната връзка между родителят и неговото дете, така и да се обезпечи правото на родителя, при когото не живее да участва пълноценно в отглеждането и възпитанието на детето му.

В утвърденият от съда режим на лични отношения е посочено времето, през което детето следва да пребивава при родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. За другия родител в тези ситуации възниква задължение да предприеме действията, които са необходими, за да обезпечи възможността на този родител да е заедно с детето си в определените в съдебното решение дни и часове. След като изтече времето, което е предоставено на родителя за лични контакти с детето той е длъжен да върне детето на другия родител. Предаването и връщането на детето би било добре да се извършва доброволно от всеки един от родителите, защото пълноценният контакт на детето с всеки един от родителите му е важне за неговото нормално развитие. 

Поставяне на проблема за неизпълнение на режима за лични отношения

За съжаление обаче е много често срещано в практиката поради влошените отношения между майката и бащата е утвърденият от съда режим на лични отношения да не се спазва. Съдебната практика за съжаление е изпълнена с казуси при които някой от двамата родители не спазва задължението си-съответно или да предаде детето за изпъняване на режима на лични отношения или да върне детето, когато е минало времето за упражняването на този режим. В този случай въпросите, които получаваме от нашите клиенти най-често са в насоката: „Какво мога да направя, когато тя (защото това е най-често майката) не изпълнява постановения от съда режим на лични отношения и не ми дава да видя детето си?“

Най-общо казано в подобни случаи, родителят, чийто права са накърнени и който не може да упражнява режима на лични отношения с детето си и на когото се пречи да упражнява пълноценни отношения с него, разполага с възможността да пристъпи към принудително изпълнение на определения от съда в съдебното решение режим.

Принудителен ред на изпълнение на задължението за предаване на дете

Законодателят е предвидил специален ред за принудително предаване на детето, ако липсват доброволни действия на задължения родител в тази насока. Този ред е уреден в разпоредбата на чл. 528 от Гражданския процесуален кодекс. Предпоставка за образуване на изпълнително дело е родителят, който счита, че не се изпълнява съдебното решение да се снабди с изпълнителен лист въз основа на постановеното решение за родителските права. Именно този изпълнителен лист е основанието на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело и посоченото в него са границите, до които съдебният изпълнител ще окаже защита и съдействие на родителят, за да упражнява последният постановеното в съдебното решение като режим на лични отношения с детето му.

Ако съдебен изпълнител бъде сезиран с подобен изпълнителен лист, поради неизпълнение на задължение на родител, той като първа стъпка следва да изпрати покана, с която да поиска доброволно предаване на детето на родителя, който претендира да не се изпълнява режимът на лични отношения. В поканата от страна на съдебния изпълнител следва да се посочи денят и часа, в които ще се пристъпи към принудително предаване на детето. Налице е изискване в закона тази покана да бъде връчена на родителя в срок от две седмици, но не по-късно от една седмица преди определения в същата момент за принудително предаване на детето. Предоставена е възможност на този родител в срок от три дни да предостави на съдебния изпълнител информация относно:

 1. Готов ли е да предаде детето в определеното място и време;
 2. Съществуват ли някакви пречки за своевременното изпълнение на задължението;
 3. По кое време и на кое място е готов да предаде детето;

Когато родителят, при когото детето се намира и който съобразно получената от съдебния изпълнител покана не окаже съдействие и не предаде детето на другия родител, съдебният изпълнител разполага с правото да наложи глоба на този родител. Тазз глоба, съгласно разпоредбата на чл. 527, ал. 3 от ГПК може да е в размер до 400 лева. Тази глоба може да бъде налагана при всяко неизпълнение, което представлява непредаване на детето при конкретната покана за това. Друга възможност пред съдебния изпълнител, ако не е налице доброволно предаване на детето, е да потърси съдействието на органите на полицията и на кмета на съответната община. Посредством тях съдебният изпълнител разполага с правомощието да отнеме детето принудително и да го предаде на родителя-взискател. Едни подобни действия, в които се ангажират толкова много държани органи, биха могли да окажат изключително негативно действие върху психиката на детето и следва при тяхното предприемане това да се вземе под внимание.

Съществуват ли други механизми за защита в подобни ситуации?

Когато единият родител не изпълнява постановеният режим на лични отношения и не изпълнява задължението си да предаде детето на другият родител, по своята правна същност това негово действие представлява неизпълнение на съдебно решение, което представлява закононарушение. Това предоставя правни аргументи на другият родител да заведе дело пред съда, с което да иска предоставянето на упражняването на родителските права в своя полза или разширяване на определният режим на лични отношения. Един добър адвокат по семейно право и родителски права може да обоснове въз основа на съдебната практика необходимостта от едно такова изменение на постановените личи отношения. 

Възможно е да се ангажира и наказателна отговорност по реда на чл. 182, ал 2 от Наказателния кодекс. До това би се стигнало, когато родителят умишлено възпрепятства упражняването на режим на лични контакти на другия родител. В подобна хипотеза, за да защитите пълноценно правата си, е необходимо да потърсите съдействието на екип от качествени адвокати.

Изложеното по-горе представлява една доста тежка и натоварваща процедура за детето, за неговата психика и за неговото правилно, балансирано и нормално развитие. В подобни ситуации с оглед гарантиране на интересите на детето е най-добре ако родителите успяват да стигнат до общо решение, дори и на цената на взаимни отстъпки, като в центъра на комуникацията си да поставят интересите на децата си, а не да ги използват като инструмент във войната, която водят помежду си. Ако имате въпроси, не се притеснявайте да се свържете с нас нашия сайт или лично с мен.

Leave a comment

Имаш право

Iuris praecepta sunt haec: honeste vivere, alterum non laedere, suum cuique tribuere

Предписанията на правото са такива: да се живее честно, да не се вреди другиму, да се отдава всекиму своето.

Последно добавени

Пишете ни

Обади ни се

Ние сме на разположение за вас